Тъй като бариерите за поверителност в мрежата постепенно ерозират, става все по-трудно и по-трудно да запазим контрола върху това, което разкриваме на уебсайтовете, които посещаваме онлайн.
За много потребители разкриването на това кои са те е неизбежна последица от това, че са в мрежата и използват приложения. Ако обаче искате да затегнете юздите, имате няколко опции, напомнят от Gizmodo. Ето какво може да направите за да избегнете проследяването при сърфиране в мрежата.
Инструменти за поверителност
За да спрете браузъра да предоставя данни на сайтовете, които посещавате, може да използвате подходящи за тази цел плъгини и разширения. Опитайте NoScript Security Suite за Firefox или ScriptSafe за Chrome, които предотвратяват пускането на активни елементи на уебсайтовете, когато не ги искате.
Другите добри опции са Electronic Frontier Foundation’s Privacy Badger, който блокира „бисквитките” за проследяване от трети страни и Disconnect, който предлага безплатни добавки, които работят по подобен начин. Може да тествате и Ghostery, което е достъпно за Chrome, Firefox, Opera и Microsoft Edge. Подобно на Privacy Badger и Disconnect, той спира да проследяването от сайтовете, като предоставя възможност да видите списък с проследяващите елементи на всеки сайт и да изберете да ги блокирате или разрешите, ако е необходимо.
Вградени опции на браузъра
Разгледайте настройките на браузъра. Една от тях трябва да е „Do Not Track”, договорен протокол, който автоматично изисква от сайтовете да не изпълняват скриптове, предназначени да следят поведението ви. Това звучи като идеалното решение, но е такова само на теория, тъй като няма правно задължение за уебсайтовете да спазват искането и мнозина просто ще го игнорират.
Отварянето на инкогнито или частен прозорец в браузъра също може да ви помогне. В тези случаи „бисквитките” се съхраняват само за текущата сесия за сърфиране, така че веднага след като затворите прозореца „инкогнито“, те се изтриват от вашата система. От гледна точка на браузъра, сякаш никога не сте били онлайн.
От друга страна, режимът „инкогнито” не спира уебсайтовете и доставчиците на Интернет да разберат, че сте онлайн. Вие все още излъчвате вашия IP адрес, например. И, разбира се, ако влезете във Facebook (или навсякъде другаде), все пак важат всички обичайни правила за проследяване и събиране на данни.
Поверителност на данните в рамките на услугите, които използвате
Има опции за поверителност на данните в рамките на услугите, които използвате, и които заслужават внимание. Чрез посещаването на страницата с предпочитания за реклами във Facebook, например, можете да ограничите начините, по които Facebook може да ви насочва в и извън социалната мрежа.
Google предлага подобна страница в профила ви, от която можете да направите всичко – от това да се откажете да виждате персонализираните реклами до това да изтриете всички търсения, които някога сте извършили чрез Google.
Използването на възможно най-малко приложения и регистриране за възможно най-малко уебсайтове очевидно намалява излагането на вашата лична информация. Но дори и да сте наясно и да активирате всички тези опции, оставането на анонимни в мрежата става все по-предизвикателна задача.
Настройване на VPN или DNS услуга
Инсталирането на VPN (Virtual Private Network) ще прикрие определена информация, която може да се идентифицира, като например текущото ви физическо местоположение. Трябва да инсталирате VPN само след като сте напълно сигурни в това, което прави и за това което не ви защитава. Това е по-скоро мярка за сигурност срещу хакери, отколкото начин за прикриване.
Сайтовете, които посещавате, ще виждат IP адреса на VPN сървъра, а не вашето местонахождение, но те все още ще могат да оставят „бисквитки” на вашата машина, да ви следят в множество сайтове и да знаят кои сте, ако влизате накъде. VPN може да бъде полезна допълнителна стъпка в това, да бъдете по-малко проследими, но не разчитайте изцяло на тях, за да блокирате изтичането на лични данни в мрежата.
Алтернативен метод е DNS (Domain Name System). Нуждаете се от DNS услуга, която да ви насочи към правилното място в мрежата, когато въвеждате URL. По подразбиране, вашият браузър ще използва този, предоставен от вашия интернет доставчик, което означава, че ще спазва правилата за проследяване, които вашият доставчик иска.
Както при VPN, така и при DNS обаче важи правилото, че влагате вярата си в друга компания вместо във вашия интернет доставчик.
И накрая, HTTPS – защитната версия на HTTP, която кодира данните между вас и уеб сайт като Facebook или Amazon. Нейната основна полза е запазването на вашите данни безопасно и скрито между точка А и точка Б, но по отношение на проследяването, тя спира събирането на изключително много данни: те могат да видят, че сте на Amazon, например, но не и продуктите, които търсите.
Много сайтове вече използват HTTPS по подразбиране, особено тези, в които трябва да се въвежда поверителна информация, например номера на кредитни карти. Разширението HTTPS everywhere ще принуди вашия настолен или мобилен браузър винаги да използва версията HTTPS на даден сайт, ако сайтът има такъв.
Много е трудно напълно да блокирате информацията, която компаниите събират в мрежата и нещата стават все по-безнадеждни, но не се отказвайте. Следвайте всички описани по-горе съвети, за да намалите до минимум изтичането на данни.
Вижте 5 приложения, които гарантират сигурността ни в Интернет
Discussion about this post