Благодарение на Fast Company научаваме историята за създаването на ARPANET – новаторският предшественик на интернет, разказана от хората, които са участвали. Всичко започва от стая 3420 на Калифорнийския университет преди точно 50 години. В мазето на университета двама души прекарват повече от 15 часа на ден, месеци наред. Това са инженер Леонард Клайнрок и студентът-програмист Чарли Клайн.
С помощта на терминал ITT Teletype, Чарли Клайн осъществява първото цифрово предаване на данни до Бил Дювал, учен, който се намира до друг компютър в Изследователския институт в Станфорд, SRI. Това е началото на ARPANET, малката мрежа от академични компютри, която по-късно се разраства и се превръща в онова, което днес наричаме Интернет.
По това време този кратък акт на трансфер на данни не е можел да се „чуе“ по целия свят. Известно е, че дори Клайн и Дювал не оценили значимостта на постигнатото по това време. „Не си спомням нищо особено, с което можех да запомня онази нощ, защото със сигурност не осъзнавах, че това, което направихме, беше нещо особено за времето си“, казва Клайн.
Но комуникационната им връзка е доказателство за осъществимостта на концепциите, които в крайна сметка дадоха възможност за разпространение на поток от информация в света до всеки, който има компютър. Днес, всичко от смартфони до хладилници е свързано в мрежа, която се разрасна благодарение на тестовете на Клайн и Дювал. Затова и историята за създаването на оригиналните правила за изпращане на байтове с информация по мрежа, свържваща хората по целия свят си заслужава да се споделя.
„Трябва да направим нещо, за да не допуснем нов подобен удар по научната ни общност“
Според инженер Ленърд Клайнрок, който и до днес работи в Калифорнийския университет, ARPANET в известен смисъл е дете на Студената война. На 4 октомври 1957 година Съветския съюз изстрелва Спутник 1 – първият изкуствен спътник на Земята. Това е не само удар по научната общност на САЩ, но има и политически отзвук, защото е възприето от американските военни като знак, че в съвсем близко бъдеще СССР ще доминира в космоса, откъдето ще може да унищожи цялата военна комуникационна мрежа на САЩ. Така през месец януари 1958 година се сформира Advanced Research Projects Agency (ARPA) към Министерството на отбраната на САЩ, за да се подкрепи развитието на науката, технологиите, инженерството и математиката в университетите и в изследователските лаборатории в САЩ.
До средата на 60-те години на миналия век, ARPA предоставя финансиране за изграждане на големи компютри, използвани от изследователите в университетите в цялата страна. Боб Тейлър е отговарял за финансирането. С работата си за ARPA, той се превръща в ключова фигура в историята на компютърните технологии, а по-късно управлява и лабораторията на PARC на Xerox.
Приносът на Боб Тейлър за ARPA бил свързан с това, че бил първият служител на агенцията, който осъзнал, че всички компютри, които се използвали говорели на „различни езици“ и по тази причина не било възможно да обменят информация един с друг. Тейлър не харесвал идеята отделни Teletypes терминали със собствени наети комуникационни линии да се свързват с отдалечени изследователски компютри, а това било единственият начин машини с различни кодови набори, разположени далеч една от друга да се свързват, за да споделят съдържание или ресурси.
Тейлър пръв озъзнал, че един общ език на мрежата под формата на мрежови протокол може да промени начина, по който компютрите споделят информация помежду си. Нуждата от това била освен всичко друго и практична, тъй като изследователи от цялата страна постоянно искали все повече средства за закупуване на по-големи и по-добри мейнфрейм компютри и по този начин голяма част от парите дадени от правителството за развитие на комютърната изчислителна сила на страната, се губели.
„Един добър пример за необходимостта от свързването на компютрите в мрежа е следният сценарий – изследовател е достигнал максимума на наличните системни ресурси в SRIin Калифорния и се нуждае от още. В този случай, вместо правителството да изразходва нови средства за хардуеър, може да осигури на изследователят начин да се свърже с мейнфрейм с необходимите изчислителни способности в MIT, който в този момент не се използва.
Друг подобен сценарий е когато мейнфреймът в някой институт работи с полезен софтуер, за който са непобходими конкретни хардуерни спецификации и може да бъде „споделен“ с екипите и на други места. Пример за това е бил графичният софтуер, финансиран от ARPA и разработен в Университета в Юта. Ако изследовател от Калифорнийския университет искам да се занимава с графики, той трябвало да поиска от ARPA закупуването на идентична компютърна конфигурация и софтуер. При наличието на компютърна мрежа, която да свърже двата университета обаче, това няма да е необходимо и ще спести един голям финансов разход“, обяснява Ленърд Клайнрок.
Ленърд Клайнрок
Първи стъпки
Боб Тейлър успява да измоли от директора на ARPA, Чарлз Херцфелд, един милион долара за научноизследователска и развойна дейност за създаването на компютърна мрежа за свързването на компютрите в MIT, UCLA, SRI и други изследователски центрове.
Херцфелд осигурил парите, като пренасочил към бюджета на ARPA финанси от програма за изследване на балистични ракети. Новият проект бил наречен APRANET. Негов управител става Лари Робъртс, стар приятел на Клайнрок от MIT.
За да успее, Робъртс поискал разработките за пренос на данни на британския компютърен учен Доналд Дейвис и американеца Пол Баран, върху които те вече били работили, а Клайнрок, който вече бил започнал работа върху подобен проект за пренос на мрежови данни през 1962 година в MIT, бил поканен да отговаря за документирането на откритията.
Основният принос на Клайнрок към ARPANET била така наречената Теория на опашката. Тогава комуникационните връзки били аналогови линии, комутирани с верига линии, което означава, че е имало нужда от централен превключвател, който да отговаря за създаването на връзка между подател и получател, независимо дали става въпрос за терминал, който се свързва с отдалечен компютър, или двама души, които телефонират един на друг.
Дисертацията на Леонард Клайнрок в на MIT, която определя концепции, които са използвани в проекта ARPANET
Клайнрок смятал, че това е неефективен начин за установяване на мрежова връзка между два компютъра. Много по-подходяща технология била описаната Теория на опашките, при която пакетите с данни от различни комуникационни сесии споделят динамично връзките. По този начин, докато един поток от пакети прави пауза, друг несвързан още пакет може да използва същата връзка, за да предаде данните.
На практика, това означава, че пакетите с данни, включващи една сесия за комуникация (да речем, изпращане по имейл), могат да намерят своя път към приемника, използвайки четири различни маршрута и ако един маршрут е деактивиран, мрежата ще пренасочи пакетите през друг.
В следствие, движението на данните в мрежата ще се насочва от устройства, включени в мрежовите възли (а не от централен превключвател). През 1969 година тези мрежови устройства били наречени IMP или „процесори за интернет съобщения“, а всяка машина, включена в мрежата била грубо модифицирана версия на компютъра Honeywell DDP-516, който съдържал специализиран хардуер за мрежов контрол.
Ролята на Чарли Клайн и Бил Дювал в проекта
През есента на 1969 година Чарли Клайн бил докторант. Той бил един от няколкото студенти, включили се в разработването на проекта ARPANET, след като Клайнрок получил държавното финансиране. За целта Клайн и други инженери работили по проекта усърдно, за да подготвят софтуера на компютъра в университета за свързване с новите IMP мрежови устройства. И тъй като по това време нямало стандартен интерфейс за свързване на компютър с IMP – Ethernet бил изобретен през 1973 г. от Боб Меткалф и Дейвид Боггс – учените използвали 5-метроб кабел.
Чарли Клайн
SRI бил вторият изследователски обект, получил IMP мрежово устройство в началото на октомври. Бил Дювал започнал интензивна подготовка за осъществяване на първото предаване от Калифорнийския университет до SRI. Крайната дата на проекта била 31 октомври и, за да успеят, всеки член на двата екипа работил усърдно по 15 часа на ден, а с наближаването на Хелоуин напрежението нарастнало толкова много, че неусетно времето за работа всеки ден нарастнало още повече.
Първият тест бил насрочен за 29 октомври. В нощта на 29-и, Клайн Калифорнийския университет и Дювал в SRI работили до късно. Двамата планирали да опитат да изпратят първото ARPANET съобщение през нощта, така че работата на никого да не бъде засегната, ако някой от компютрите се срине. Клайн седял сам пред терминала си ITT Teleletype в стая 3420 и поддържал връзка с Дювал по телефона.
Бил Дювал
Първата връзка се осъществила в 10:30 ч. вечерта. Клайн успял да влезе в акаунт на компютъра в SRI, който Дювал бил създал за него и започнал да изпълнява програми, използвайки системните ресурси на компютър, намиращ се на 563 км от него. Мисията на ARPANET била изпълнена!
Всички били наясно, че проектът е успешен, но степента на постижението не можела да бъде осмислена по онова време.
„След като се убедих, че целта на проекта е изпълнена, се прибрах у дома, тъй като вече беше станало много късно“, признава Клайн.
Няколко седмици след първата успешна комуникация между Клайн и Дювал, мрежата на ARPA започва да се разширява. Така наречения ARPANET започва да се разраства и придобива голяма популярност в академичните среди и в правителствените офиси през 70-те и голяма част от 80-те години на миналия век, свързвайки все повече и повече правителствени и академични компютри. По-късно концепциите, разработени в ARPANET, стават основата за създаването на Интернет, който познаваме днес.
Надпис на вратата на стая 3420 пояснява какво се е случило вътре
За финал е добре да напомним, че годишнини като тази са добри възможности не само да си спомним пътя, който е извървян от пионерите в ИТ индустрията, но и това, че усилията на хора като Клайнрок винаги са се правили в името на малки на пръв поглед (и като че ли за ограничена група от хора) подобрения, които обаче са носили в себе си корените на технологичния прогрес на бъдещето.
А ако екипите, създали ARPANET за стимул имаха това да станат велики и известни по целия свят, може би никога нямаше да говорим за тях, защото или щяха да затънат в себелюбие и зависти, или опасната мания за величие щеше да ги „погуби“ като специалисти до идването на други, по-безкомпромисни и отдадени на прогреса на човечеството личности.
Вижте 10 човека, които имат най-големи заслуги за развитието на Интернет
Discussion about this post