Формирането на Земята и превръщането и в тази планета, която я познаваме днес е не само дълъг, но и изключително сложен процес, който зависи от много фактори. Учените продължават да търсят всевъзможни доказателства, за да разберат повече детайли за първите години, в които се е създала галактиката ни. Влиянието на Луната и другите космически обекти в Слънчевата система имат огромно значение за живота на Земята, но същото може да се каже и за организмите, които се срещат на повърхността и.

 

Много време преди хората да се появяват на планетата нейната структура и състав е зависил изцяло от разнообразни микроорганизми. Подобни бактерии имат по-голямо значение за живота и фотосинтезата, от колкото вероятно сте си представяли, тъй като, ако не бяха те днес Земята щеше е да е съвсем различна. Ето и няколко неща, които дължим изцяло на микробите, съобщава Gizmodo:

 

1. Кислородът в атмосферата на планетата

Вероятно не знаете, но в годините, когато се е формирала Земята не е имало достатъчно количество кислород върху повърхността и. Ситуацията се променя преди около 2,7-2,8 милиарда години, тъй като по неизвестни причини цианобактериите, които са известни още като синьо-зелени водорасли започват да се размножават. Именно те са в състояние да превърнат слънчевата светлина, водата и въглеродния диоксид във въглехидрати и кислород, като така правят възможна фотосинтезата. Кислородът е силно реактивен и обърква метаболизмите на всички микроби и количеството му се увеличава значително, за да достигне сегашните стойности от 21%.

 

2. Най-масовото унищожение в историята на Земята

Планетата ни преживява една от най-големите си трансформации преди 250 млн. години, когато температурите се повишават, океаните се подкисляват и 90% от организмите на планетата измират. Много от учените са на мнение, че тези катастрофални последици се дължат на вулканичната активност в някои райони на днешната територия на Русия. Последните изследвания направени с най-модерните апарати и технологии показват, че това се дължи всъщност на микроби с името „Methanosarcina”. Всъщност те започват да се хранят с въглерод и докато растат освобождават парников газ, който затопля атмосферата на Земята.

 

3. Азотопоглъщащите микроорганизми и храната ни

Немският химик Фриц Хабер през 1910г. изобретява уникален процес, имитиращ това, което микроорганизмите вече правят в продължение на милиони години, а именно да трансформират азота в атмосферата в амоняк. Всички знаем, че 78% от формите на живот на Земята се нуждаят от този химичен елемент, но дотогава инертното състояние, в което се намира този газ го прави безполезен за много организми освен за някои видове бактерии. Процесът на Хабер променя това и става източник на нова вълна от азотни торове, които предизвикват революция в земеделието, довела след това до четирикратно увеличение на световното население, а според учените 50% от азота в човешкото тяло е генерирано именно по този начин.

 

4. Влиянието на микроорганизмите върху промените в климата

Mикробите могат едновременно да поглъщат и отделят въглерод, което зависи от техния начин на хранене. Въпреки, че понякога е трудно да се изчисли точно в каква посока те ще повлияят е факт, че имат голямо значение за целия въглероден цикъл на Земята. Например само онези видове, които разлагат мъртвите растения в почвата отделят около 55 млрд. тона въглероден диоксид на година. Сума, която е осем пъти по-висока от количеството, което хората генерират с изкопаеми горива и обезлесяване в глобален мащаб. Учените са на мнение, че връзката между микробите и климатичните промени е сериозна и взаимодействието им е причина за много от промените в океаните и сред поведението на растителни и животински видове по цял свят.