Изследователи откриха начин, по който да съхраняваме данни в продължение на милиони години. Вдъхновени от вкаменени кости и от същността на ДНК-то изобщо, като първото и най-естествено „сторидж устройство”, учените предлагат информацията да се съхранява в синтетична „вкаменена” обвивка.

 

Екипът от изследователи към института ETH в Цюрих е бил вдъхновен от вкаменените кости на праисторически животни или древни хора, които съхраняват информация вече в продължение на десетки хиляди, дори милиони години. Учените провели опит, при който закодирали два важни документа – Федералната харта на Швейцария от 1291 година и „Метод на механичните теореми” на Архимед – тоест, около 83 килобайта данни, в ДНК, като след това поставили това ДНК в капсула изградена от широки 150 нанометра силициеви сфери.

 

След това изследователите съхранявали ДНК-то в стъклена обвивка в продължение на месец при температури от 60 до 70 градуса, за да симулират вредното влияние върху данните в продължение на стотици години. После използвали флуориден разтвор, за да отстранят силициевото стъкло от ДНК-то и прочели записаните в него данни използвайки техники за редуване на ДНК. Оказало се, че в сравнение с ДНК съхранявана на филтърна хартия и биополимери, тази в стъклена обвивка била много по-издръжлива. Според учените, информация записана по такъв начин може да оцелее над един милион години при температура от -18 градуса.

 

Благодарение на това откритие, твърдят от iflscience, могат да бъдат създадени уникални по рода си „твърди дискове”, които ще съхраняват знанията ни за определен период от съществуването ни и по всяка вероятност ще надживеят цялото човечество.