След като вече еуфорията по "съживяването на триизмерното кино" малко по малко отминава, все повече хора започват да споделят мнението, че триизмерността на филмите е само евтин трик за повече зрелищност. Освен това често става причина за главоболие, затъмнява образа и повишава цената на билета, коментират TheAtlantic. А през последните месеци се наблюдава и отлив на публиката от триизмерните продукции, като гледаемостта им е спаднала с една пета спрямо същия период на 2011г.

 

Уви, точно когато публиката, изглежда, се отдръпва от триизмерните продукции, започват да излизат и по-качествени филми на режисьори, които се опитват да използват технологията по по-интересен начин. За тях трите измерения на киното не са самоцел - те са само средство за постигане на още един слой за въздействие, те са още един инструмент в ръцете на надарения режисьор. Следващият списък обхваща десет филмови продукции от половинвековната история на триизмерното кино в хронологичен ред, които са наистина добри и използват технологията, за да правят изкуство.

 

1. House of Wax - Къщата на восъка - 1953 г.

Тази класика на жанра "ужаси" на режисьора Андре де Тот е един от първите хитови триизмерни филми в историята. Той обединява новата за времето си технология с отлична операторска работа. 

 

1_400_186

 

2. Kiss Me Kate - 1953 г.

Обикновено първата ни асоциация на триизмерните филми е с жанрове като ужасите, фантастиката или екшъна. Един от шедьоврите му обаче не принадлежи на нито един от тях - филмът Kiss Me Kate на режисьора Джордж Сидни от 1953 година е екранизация на популярна бродуейска комедия мюзикъл. 

 

2_400_192

 

3. Dial "M" For Murder - Набери "У" за убийство - 1954 г.

Никой друг режисьор не се забавлява с "играчките" на филмовата индустрия толкова, колкото Алфред Хичкок, затова не е изненадващо и желанието му да направи триизмерен филм. Продукцията е адаптация на едноимената пиеса на Фредерик Нот, но когато излиза по кината през 1954 г. ентусиазмът по триизмерното кино е вече замрял и повечето му прожекции са двуизмерни.

 

3_400_175

 

4. Comin' At Ya! - 1981 г.

Филмът е копродукция на Ителия и САЩ и е главният "виновник" за съживяването на триизмерното кино в началото на 1980-те. Представлява "спагети-екшън" и използва всяко глупаво, евтино и забавно извинение, което са могли да измислят, за да хвърля триизмерни обекти към публиката. Общо взето, значимите качества на триизмерните филми през '80-те се изчерпват с употребата на технологията за зрелищни ефекти.

 

4_400_170

 

5. U2 3D - 2007 г.

Началото на "съвременната епоха" на триизмерното кино може да се постави и с този филм - зависи какви почитатели сте на групата U2. Каквото и да изпитвате към тях обаче, концертният филм от 2007 г. на режисьорите Катрийн Оуенс и Марк Пелингтън осигурява завладяващото и свежо изживяване на грандиозен рок концерт.

 

5_400_155

 

6. Coraline - Коралайн - 2009 г.

През 2009 г. третото измерение сякаш все още е предимно инструмент за евтина тръпка в ужасите. Режисьорът Хенри Селик обаче използва технологията, за да подсили ефекта от великолепната си анимация в тази зловеща адаптация на книгата на Нийл Гайман. Всичките 150 декора за филма са били направени на ръка в гигантски склад в щата Орегон.

 

6_400_94

 

7. Cave of Forgotten Dreams - Пещерата на забравените мечти -2010 г.

В хипнотизиращия документален филм от 2010 г. германският режисьор Вернер Херцог използва ръчно изработени камери, за да заснеме триизмерните образи от пещерата Шуве в Южна Франция - декор, недокоснат от човешка ръка в продължение на хиляди години. В тази пещера се намират най-старите известни пещерни рисунки. 

 

7_400_86

 

8. How to Train Your Dragon - Как да си дресираш дракон - 2010 г.

Студиото Pixar се е доказало като най-доброто при филмите с компютърна анимация напоследък. Затова е малко изненадващо, че най-добрият анимационен триизмерен филм е дело на друго студио - Dreamworks Pictures. Тази комедийна фентъзи анимация от 2010 г. е просто спираща дъха.

 

8_400_55

 

9. Hugo - 2011 г.

Мартин Скорсезе, един от най-знаменитите режисьори на нашето време, използва триизмерната технология като играчка в работата си по Hugo. Филмът е многослойна композиция от невъобразими предни и задни планове, а отличителните за Скорсезе кадри на околната среда сякаш пренасят зрителя в друго измерение. 

 

9_400_37

 

10. Pina - Пина - 2011 г.

Документалният филм от 2011 г. на режисьора Вим Вендерс проследява творчеството на германската танцьорка и хореограф Пина Бауш. Режисьорът отново, подобно на Скорсезе, Херцог и Хичкок, доказва, че силата на триизмерното кино не е в самия ефект на технологията, а в продукта, който се прави с нея. Усещането за пространство в широките, триизмерни кадри на танцовата група на Пина, показва какво силно въздействие може да има триизмерната технология в изкуството. 

 

10_400_28