В миналото имаше редица научни теории за това как е възникнала Вселената и в частност небесните тела, които наблюдаваме в небето. Те всички се опитваха да решат въпросът за произхода на слънчевата система, но до голяма степен повечето от тях представляваха по-скоро  смели опити от историята на развитието на астрономията.

 

Хората са вярвали, че звездите – подобно на самите тях – се раждат, живеят и умират, за да се родят след това отново. В по-дълбока древност те не се са осъзнавали, че в космоса се създават и разграждат химически елементи, и че кипят различни реакции.

 

В наблюденията на небето, древните учени са се досещали, че някои звезди се взривяват, а прахът им се разнася навред, но са били далеч от знанията на съвременните физици и химици, които разглеждат материята не само в нейните видими състояния – твърдо, течно и въздухообразно – а „виждат“ и плазмата, и промяната на химическия състав на планетите.

 

Но нека не се занимаваме със сложни формули и уравнения, а да видим кои са най- забавните теории в миналото за възникването на Вселената. Те започват с „обяснения“ за създаването на земята и небето и преминават в по-конкретни опити за обяснение на възникването на небесните тела.

 

1. Древна Гърция

В древна Гърция хората вярвали, че отначало е имало вечен и безграничен хаос, от който се родил светът и безсмъртните богове. Хаосът родил земята и тъмната бездна разположена дълбоко под земята, след това мракът и нощта (от които произлезли светлината и денят), а накрая и любовта като изворът на живота.

 

2. Япония

Според едно старо японско предание, светлината отначало била смесена с тъмнината, но тъй като била по-лека от тъмнината, постепенно се отделила от нея, вдигнала се високо и станала небе, а тежката тъмнина се „утаила“ върху водата и станала суша.

 

3. Индия

Индусите твърдят, че отначало било нищото и от него се появило едно яйце. След една година яйцето се разделило на сребро и злато – среброто станало земя, златото – небе, а черупката - облаци. Пак индуси предлагат и схващането, че Земята лежи върху три слона, които се крепят на огромна костенурка.

 

4. Хавай

В една хавайска легенда се говори за огромно морско пространство, над чийто простор се носел бог, който откъртил скала от небесния свод и я хвърлил в морето, за да може неговата дъщеря, морската чучулига да се спуска върху нея и да отдъхва.

 

5. Народите от Средиземноморието

Те смятали най-общо, че Земята е плоска и се намира в центъра на вселената, заобиколена от безкрайно море,  като всичко се върти около нея, а Слънцето, Луната и звездите са създадени за удоволствието на хората.

 

6. Рим

От исторически сведения научаваме, че римляните са били убедени, че в центъра на вселената се намира кълбообразна земя. Около нея по кръгови пътища се движат Слънцето, Луната и звездите, а над тях се намира сферата на „неподвижните“ звезди, която също се върти около Земята, като извършва един оборот в денонощие.