Може би идеята за слънчеви панели, които обикалят в орбита и зареждат земята с ток, е минавала през умовете на мнозина. Проблемът обаче, се крие в това, че соларните панели са конструирани с такава повърхност, с която да събират възможно най-много слънчеви лъчи, но и същите тези плоски дискове не са особено аеродинамични, за да пътуват в открия космос. И ако сте си мислили, че математиката няма приложение в живота, ето доказателство на обратното -  може би решението тук се крие донякъде и в геометрията. Този различен проект ни разкриха от Gizmodo.  
За инженерът от NASA Браян Трийс и неговият екип, вдъхновението е повече от явно: оригами. Те са разработили един сгънат соларен масив, който е с диаметър 82 фута. С помощта на едно дръпване, този масив се разтваря като цвете и така достига пълния си размер. Трийс и екипът му са изградили прототип с мащаб 1/20, което можете да видите и във видео материала.
От NASA вече са правили подобни експерименти, но този е доста по усложнен и едновременно с това компактен. За сега соларните оригами панели на Тийс са прототипи и тъй като обикновено панелите се изработват от по-дебел материал, крайното решение за проекта ще изисква още работа. Но се оказва напълно възможно, че космическите соларни панели на бъдещето да са вдъхновени от едно древно изкуство като оригамито. 

Може би идеята за слънчеви панели, които обикалят в орбита и зареждат земята с електричество, е минавала през умовете на мнозина. Проблемът обаче, се крие в това, че соларните панели са конструирани с такава повърхност, с която да събират възможно най-много слънчеви лъчи, но и същите тези плоски дискове не са особено аеродинамични, за да пътуват в открия космос.

 

И ако сте си мислили, че математиката няма приложение в живота, ето доказателство на обратното -  може би решението тук се крие донякъде и в геометрията. Този различен проект ни разкриха от Gizmodo.  За инженерът от NASA Браян Трийс и неговият екип, вдъхновението е повече от явно: оригами. Те са разработили един сгънат соларен масив, който е с диаметър 82 фута. С помощта на едно дръпване, този масив се разтваря като цвете и така достига пълния си размер. Трийс и екипът му са изградили прототип с мащаб 1/20, което можете да видите и във видео материала.

 

От NASA вече са правили подобни експерименти, но този е доста по усложнен и едновременно с това компактен. За сега соларните оригами панели на Тийс са прототипи и тъй като обикновено панелите се изработват от по-дебел материал, крайното решение за проекта ще изисква още работа. Но се оказва напълно възможно, че космическите соларни панели на бъдещето ще са вдъхновени от едно древно изкуство като оригамито.