4G е четвърто поколение безжични мрежи. Наименованието идва от английски език, като буквата G е съкратено от generation (поколение). Тя е наследник на 2G и 3G стандартите и е поне четири пъти по-бърза от 3G. Технологията трябва да поддържа скорост на обмен на данни от поне 100Mbps при честотна лента 20MHz. 

 

Разликите между поколенията са, че 1G мрежите работят с аналогов сигнал и предлагат единствено обмен на глас, докато 2G, 3G и 4G са цифрови и позволяват и обмен на данни. 2G мрежите предлагат най-бавна скорост за обмен на данни и ползват настройки като GPRS. 3G мрежите са най-актуалните в момента и стандартите за тях са UMTS, CDMA и W-CDMA, а скоростите достигат до 14Mbps. Изискванията за една 4G мрежа е да поддържа 100Mbps при високи скорости (например ако сте във влак или кола) и 1Gbps при ниски скорости или неподвижност. Те се разработват единствено за пренос на данни (интернет услуги).

 

Термина 4G обединява стандарти като LTE и WiMAX, като могат да споделят работни честоти със сегашните 3G мрежи без да се предизвика интерференция. WiMAX за пръв път е използван в Южна Корея през 2007ма г., а Long Term Evolution (LTE) - в Норвегия и Швеция през 2009та г. Смартфони поддържащи WiMAX и LTE се появяват за пръв път на пазара съответно през 2010та и 2011та г. В различните континенти обаче, съораженията за 3G и 4G не винаги са съвместими поради различието в честотите, и в Европа например се поддържа само LTE.

 

В момента в България единствено доставчикът Макс Телеком (Max) поддържа LTE мрежи, но операторът предлага само мобилен интернет, без гласови услуги. Мтел, Теленор и Виваком са изградили тестови мрежи които все още не са достъпни за крайните потребители.

 

Вижте шестте неща, които ще правим по-добре с технологията 4G