Знаете ли, че емотиконите са почти на 30 години? Преди двадесет и девет години, Scott Fahlman, компютърен учен от университета ‘Карнеги Мелън’, предложил за първи път комбинацията между двуеточието, тирето, и скобата като начин за предаване на емоционален смисъл на обикновен текст. Така се появиха ‘забавните човечета’, наречени емотикони.

 

През годините, тези ‘забавни човечета’ се развиха и мутираха в различни и многобразни, многоцветни, и дори анимирани герои, и успяха да завладеят не само нашите компютри, но окупираха и мобилните ни устройства.


Ако темата ви се струва забавна, разгледайте някои от най-интересните моменти в историята на емотиконите предоставени ни от Mashable.

 

Предистория

Използването на символи, за да предадат емоционален смисъл на текста не е концепция датираща от 80-те години на миналия век. Като пример за човек използвал емотикони преди доста време може да послужи Ейбрахам Линкълн. В оригинален препис на една негова реч от 1862 година в ‘Ню Йорк Таймс’, Линкълн използва символа ;). Въпреки че не е ясно дали тези символи имат смисъла, който им се предава днес, или е просто правописна грешка, фактът е налице.

 

Подобен е случаят и с Kevin MacKenzie, който през 1979 година е предложил в статия в Reader's Digest да се изплзват препинателните знаци за обозначаване на различните степени на хумор в някой материал. Трябвало обаче да мине още време, преди емотиконът за усмивка да бъде въведен в широка употреба от Fahlman.

 

Първообразът

Символът на жълтото усмихнато личице е разработен независимо от емотиконите, но днес, усмихнатото човече, и емотиконът за усивка са се слели, и в съзнанието на широката общественост, двата символа са се превърнали в един.

 

Още през 1963 година, художникът на свободна практика, Harvey Ball, предлага жълтото усмихнато личице, да бъде използвано за създаването на значки, за насърчаване на морала в застрахователните компании. Ball получава 45 долара за неговия дизайн, а през 1970 година, популярността на този символ се разраства.

 

Bernard и Murray Spain са двама братя от Филаделфия, които успяват да видят търговския потенциал в тожи символ, и решават да добавят към него фразата ‘Щастлив ден’. След това, усмихнатото човече заживява нов живот върху милиони значкии, стикери, тениски, и чаши.


Днес веселото личице на Ball се използва като символ на Световния ден на усмивката, който се чества през първия петък от месец октомври. В този ден хората се насърчават да правят добри дела, с които да карат хората да се усмихват.

 

Началото

За начало се смята оригиналното предложение на Scott Fahlman за използването на първия емотикон в писмената  комуникация. Той е публикувал емотикона в съобщение до общността програмисти  в университета Carnegie Mellon през 1982 година.

 

Според свидетели на това време, основната идея на Fahlman е била да намали излишните обяснения между членовете, тъй като ако някой искал да реагира по някакъв начин на някой коментар, се изписвали прекалено много думи, които създавали предпоставки за обсъждане на нови теми, а оригиналната идея се загубвала.

 

Звучи ли ви познато?

 

Ето защо, мнозина искали да намерят начин да ‘маркират’ дадени коментари като закачки, например, за да избегнат недоумяващите върпоси и обяснения на онези, които по една или друга причина не схващали шегите.

 

Освен това, всички разбирали, че комуникацията с писани думи е лишена от зестовете и интонацията на гласа, така че очевидно, идването на емотиконите е било върпос на време.

 

Любопитен факт е, че емоиконът за несъгласие, разочарование, и гняв :-(  е имал за цел да покаже, че даден коментар е сериозен като антипод на емотикона за шега. Хората обаче му придали съвсем друго значение.

 

В допълнение, Microsoft и AOL превърнаха всичко в малки образи, и според Fahlman, така съвсем се е загубило първичното очарование на идеята за ‘емоционалните’ препинателни знаци.

 

В тази връзка, ако ви харесва да си имате оригинални емотикони ето един интересен съвет – започнете да изписвате познатите символи наобратно, например, (: - така ще избегнете автоматичното им компютърно превръщане в малките жълти човечета. Стига, разбира се, вашите колеги, и приятели да знаят за идеята ви.

 

Еволюция

И така, текстово-базираните емотикони бързо еволюират в забавно изрисувани човечета, и  в последствие се въвеждат и допълнителни символи, като днес дори можете да срещнете емотикони-изображения на известни личности и герои. Причината за този бум е, че чатът в интернет се превръща в сериозно хоби за широката общественост, и това дава възможност емотиконите да се развиват с още по-бързи темпове.

 

Днес, онлайн улугите предлагат широка гама от емотикони, които могат да се генерират с едно кликване на мишката, или най-различни техни анимирани версии. През 2007 година, Yahoo! Messenger провеждат проучване за емотиконите сред 40 000 потребители. 82% от анкетираните казват, че използват емотиконите всеки ден, а според 61% от анкетираните, емотиконите са ‘най-добрият начин да изразят емоциите си’.

 

Бъдеще

Днес, функцията за текстови съобщения в iPhone, не поддържа автоматично емотикони, а Gmail Chat настройките за емотикони са по подразбиране текстово-базирани, и с опрпстена анимация.

 

Това кара  някои анализатори да прогнозират, че може би ерата на емотиконите е към своя край, и че тези забавни изображения нямат бъдеще в нашия все по-развиващ се свят на цифрова комуникация.

 

Дали емотиконите стават клише, от което скоро никой няма да има нужда, за да изрази чувсвата и емоциите си? Във всеки случай, едно е сигурно, докато те продължават да са носители на емоции в нашите SMS, или IM съобщения, както и в електронна поща, емотиконите имат  бъдеще.