Запитвате ли сте се някога защо всички уеб адреси на са на английски? Краткият отговор е доста очевиден – защото по-голямата част от основателите на интернет са англоговорящи, най-вече американци. Началото на Системата за имена на домейни (DNS) е дадено през 1983 година в Университета в Уисконсин, когато разширяването на ранната тогава интернет мрежа вече е започнало да прави използването само на IP адреси неудобно и бавно.

 

Следващата важна стъпка в историята на уеб адресите е направена през 1994 година, отново в САЩ – четири години след като британецът Тим Бърнърс-Лий създава Уеб (WWW). Тогава американска правителствена организация на име IETF създава комплект от стандарти за уеб адреси наречен Uniform Resource Locators – унифициран локатор на ресурси – или, по-просто казано, URL. IETF свежда възможния набор от символи за използване в URL адреси само до главните и малките букви от латиницата, числата от 0 до 9 и още няколко символа.

 

Интернет, обаче, отдавна не е услуга приоритетна само за англоговорящата част от света. Това обяснява защо през 2009 година американската организация с нестопанска цел ICANN одобри употребата на така наречените Интернационализирани имена за домейни (IDN). В новото поколение уеб адреси могат да се ползват и символи, които не съществуват в латиницата, а принадлежат на други азбуки, като нашата собствена – кирилицата – или като китайската, арабската или корейската.