В момента в технологичния свят най-много се говори за изкуствен интелект. Има основателна причина за този интерес от страна на учени и потребители – след десетилетия научни изследвания и разработки, през последните няколко години някои техники, които преди бяха запазени само за научнофантастичните филми, бавно се превръщат в научен факт.


AI технологията вече е неизменна част от нашия живот: AI определя резултатите от търсенето, превръща гласовете ни в смислени инструкции за компютрите и може дори да разговаря с нас. През следващите години обаче изкуствения интелект ще навлиза още по-масово в ежедневието ни.

 

Но как стигнахме до тук? Откъде дойде тази мощна нова технология? От Tech Radar проследяват развитието на изкуствения интелект.

Кога възниква идеята за изкуствения интелект?

Концепцията за AI не се появява внезапно – тя е обект на дълбок, философски дебат, който бушува и днес: Може ли машина наистина да мисли като човек? Може ли машина да бъде човек?

 

Френският физик, математик и философ Рене Декарт е един от първите хора, които се интересуват от тези въпроси и още през 1637 година, в книгата си Discourse on the Method, той разсъждава по темата. Декарт всъщност обобщава някои от ключовите въпроси и предизвикателства, които технологията трябва да преодолее. „Въпреки че някои машини биха могли да направят някои неща, както ги правим ние хората, или може би дори по-добре, то те неизбежно ще се провалят в други неща, което ще покаже, че те действат не от разбиране, а само по разпореждането.”

Игра на имитация

Вторият основен философски критерий бе предоставен от пионера на компютърната наука Алън Тюринг. През 1950 година той първо описва онова, което стана известно като „Тюринг тест”, и това, което той нарича „Игра на имитация” – тест за проверка дали компютърът има разум в човешкия смисъл на думата.

 

Тестът е прост, той протича по следния начин: съдия (човек) разменя съобщения на обикновен език (естествен, човешки език) с двама събеседници. Единият от тях е машина, а другият е човек. Може ли машината да подведе съдията да мисли, че той е човека? Събитието е считано за начало на нова ера в изследванията върху изкуствения интелект.

Първата невронна мрежа

Първата невронна мрежа е създадена още през 1951 година. Тя е била създадена от Марвин Мински и Дийн Едмънд и е наречена “SNARC” – Stochastic Neural Analog Reinforcement Computer. Интересното е, че тя не е направена от микрочипове и транзистори, а от вакуумни тръби, двигатели и съединители. Резултатите от работата на двамата учени не само допринасят за развитието на изкуствения интелект, но оказват влияние върху принципите в изграждането на съвременните компютри и програмно осигуряване. Разработката им по същество е много, много проста версия на същия процес, който Google използва днес, за да идентифицира предмети в снимките.

Първата самоуправляваща се кола

Когато се заговори за самоуправляващи се автомобили, първо се сещаме за Google, но през 1995 година, Mercedes-Benz успя да управлява модифициран S-Class предимно автономно от Мюнхен до Копенхаген. Това пътешествие е било възможно благодарение на компютър, който за времето е бил най-съвременния възможно компютър, когато става дума за паралелно изчисляване, което означава, че може да обработва много бързо данните от управлението, нещо много важно за самоуправляващи се автомобили.

Преминаване към статистически данни

Въпреки, че невронните мрежи са съществували като концепция, едва в края на 80-те години на миналия век учените се замислят че могат да се възползват от технологията за да научат машите да мислят. Това е бил голям пробив, тъй като тази концепция е в основата на невероятните неща, които днес AI може да прави.

Deep Blue победи Гари Каспаров

На 11 май 1997 година се провежда най-известния шахматен мач на всички времена. Той е между световния шампион по шахмат Гари Каспаров и супер компютърът на IBM Deep Blue. Мачът всъщност е реванш, тъй като през 1996 година Каспаров побеждава Deep Blue. Мачът през 1997 година е равен до петата партия, но в шестата компютърът побеждава. Това е първият път, в който компютър побеждава световен шампион в директна среща.

 

Интелигентността на Deep Blue обаче е спорна, самата IBM смята, че машината не използва изкуственото обучение, а „груба сила“ – обработва хиляди възможни движения всяка секунда и всеки път когато Каспаров мести фигура, компютърът мести своите фигури според това как са реагирали други гросмайстори в подобни ситуации.  Независимо от подхода на Deep Blue, обаче, този шахматен мач е важно събитие.

Цифрови асистенти

Днес приемаме цифровите асистенти като Siri, Cortana и Alexa за даденост, но ако се върнем само няколко години назад и си припомним колко трудно беше гласовото взаимодействие с устройствата ни, лесно ще оценим напредъка, който е постигнат в тази област.

Разпознаване на изображения

Подобно на гласовото разпознаване, разпознаването на изображения е другото голямо предизвикателство, което AI помага да преодолеем. През 2015 година изследователите заключиха за първи път, че машините – в това число две конкурентни системи от Google и Microsoft – са по-добри при идентифицирането на обекти в изображенията, отколкото на хора.

Графичните процесори правят AI икономичен

В началото на 21 век, учените установиха, че графичните процесори (GPU), разработени за 3D графики и игри, са от 20 до 50 пъти по-добри при изчисленията на дълбокото обучение от традиционните процесори. И след като хората осъзнаха това, размерът на наличната изчислителна мощ се увеличи значително, което пък откри нови възможности за изкуствения интелект.

AlphaGo и AlphaGoZero завладеят всичко

През март 2016 година бе постигнат друг крайъгълен камък на AI, тъй като софтуерът на Google,  AlphaGo, победи Лий Седол – най-добрия играч на Go. Играта Go е изключително сложна, по-сложна от шаха, но това не е толкова важно колкото факта, че компютъра не използва „груба сила“, а е бил обучен. Компютърът се е научил да играе играта, използвайки същите методи, които би използвал и човек – изучавайки други игри и играейки срещу други хора и главно срещу себе си, като единствената цел, която му е поставена, е да спечели играта. Кой ще иска да обучава машина, след като тя може сама да се обучава? Това реално е следващия пробив в изкуствения интелект.

 

Вижте защо процесорите за смартфони вече използват изкуствен интелект