Хората отдавна наблюдават и изучават космоса, но все още човек не е стъпвал на друга планета. Армстронг, Алдрин и останалите 22 американци, които са участвали в програмата Apollo, може би са стигнали най-далеч от всички останали.

 

Това обаче скоро може да се промени. Космическите агенции по света отдавна се подготвят за пилотирана мисия до Марс. Но кой първи ще достигне Червената планета?

Марс е била цел за изследване на човека от 19-ти век, а първият човек, който е направил подробно техническо проучване е германският авиокосмически инженер Вернер фон Браун.

 

Неговата книга „Das Marsprojekt“ публикувана през 1952 година описва как би трябвало да изглежда една мисия до Марс. Идеите му включват изпращане на флотилия от 10 кораба пилотирани от не по-малко от 70 души. Корабите трябвало да се сглобят в орбита, като за изпращането на всичките нужни материали в околоземна орбита щели да са необходими 950 полета! Кацането щяло да се осъществи с помощта на три спускаеми апарата.

 

Съветският учен Михаил Тихонагов също прави предложение за експедиция до Марс като се позовава на свои проучвания от 1956 година до 1962 година. Тя включваше екипаж от шест космонавти, който щеше да пристигне на Марс за едногодишна експедиция, прекарвайки две години и половина в космоса.

 

През 1962 година NASA провежда собствени проучвания, като анализира какво ще е необходимо, за да може човек да пътува до Марс. Учените на агенцията стигат до извода, че мисията до Марс може да бъде извършена с осем ракети, сглобяващи междупланетен космически кораб на ниска земна орбита или може би дори с едно-единствено стартиране на огромна хипотетична бъдеща ракета.

 

Между 1981 и 1996 година в университета в Колорадо бяха проведени редица конференции, озаглавени The Case for Mars, които се занимаваха с различните проблеми, с които би могло да се сблъскат учените и екипажа при една мисия до Марс. През 90-те години на ХХ век NASA разработи и няколко концептуални човешки мисии до Марс, припомнят от techradar. А през 21-ви век все повече космически агенции започнаха да се вълнуват от Марс. През последното десетилетие станахме свидетели на мисии с участието на роботизирани изследователи, като ExoMars през 2016 година и те вероятно ще продължат през следващото десетилетие.

Проблеми за решаване

Има няколко големи проблема, които все още се нуждаят от решения за да може да се осъществи успешна пилотирана мисия до Марс. Първият е огромното разстояние до Червената планета, което се преодолява за около седем или осем месеца. Но поради орбиталната динамика космонавтите няма да могат да се върнат на Земята веднага, а ще трябва да изчакат планетите да се подредят в изгодна позиция. За да могат да поемат те по най-ефективния маршрут мисията ще се удължи на около три години.

 

Това е много време, за прекарване в космоса. Най-дългият единичен космически полет в човешката история е престоя на Валери Поляков на борда на космическата станция Мир –продължил 14 месеца, от януари 1994 година до март 1995 година. Няма данни как се отразява на хората продължителния престой в Космоса.

 

Другият проблем са парите, разбира се. Една такава мисия би струвала милиарди долари. Няма никакво съмнение, че човечеството ще спечели много от едно такова пътуване, но е трудно да се каже точно какво и дали ще си струват всички инвестиции на този етап.

Азиатски участници

Няма как да не споменем азиатските космически агенции като China National Space Administration (CNSA), India Space Research Organisation (ISRO) и Japan Aerospace Exploration Agency – JAXA. Япония вече има за цел да изпрати роботи на Венера и Меркурий.

 

Към днешна дата, Китай изглежда е по-фокусиран върху лунното, отколкото върху марсианското проучване, но това не беше така до скоро. Страната си партнираше с Европа и Русия за проучване на Марс и дори стартира сондата Yinghuo-1 Mars през 2011 година, която за съжаление не успя да излезе от орбитата на Земята.

 

В началото на 2016 година CNSA обяви 2020 Chinese Mars Mission – план за кацане на Марс, но страната има много да навакса и едва ли ще успее да изпрати хора по-далеч от Луната.

 

Друг нов участник, който си струва да се следи е Индия. През 2013 година ISRO стартира мисия „Марс“ и през 2014 година. Mangalyaan успешно влезе в орбитата на Червената планета, което я направи първата страна, успяла да изпрати сонда на Марс, а само четвъртата космическа агенция постигнала това. Mangalyaan 2 е планиран за следващите години. Индия вече разработва  и орбитален автомобил, който ще развежда хората в космоса. Първото му изстрелване ще стане през 2024 година.

NASA

Най-силният участник в тази надпревара безспорно е NASA. През 2004 година  американският президент Джордж Буш обяви програма за изследване на космоса, озаглавена „Визия за космическо проучване“. Нейната изрична цел е да „вдъхновява, внедрява и открива“ обществения ентусиазъм за космическа политика и изпращане човек на Марс.

 

Когато Барак Обама стана президент на САЩ той увеличи финансирането на NASA с единстванета цел, агенцията да успее до 10-15 години да изпрати хора на Марс. Сега бъдещите планове на NASA са в ръцете на Доналд Тръмп. Всичко, което знаем към момента е, че съветниците на Тръмп искат „частни американски астронавти, на частни космически кораби да кацнат на Луната до 2020 година“. Но факта че Елон Мъск е член на консултативния съвет на Тръмп няма как да не ни кара да мислим, че Марс все още е важна цел за САЩ.

 

Вижте какво се случва с тялото ни, ако не е защитено в Космоса