През 1993 година New York Times пусна карикатура, изобразяваща две кучета пред компютър. Едно от четириногите е доста компетентно по въпросите на интернет и казва на приятеля си: „В интернет никой не знае, че си куче“. Taзи смешка е имала за цел да улови проблемите с поверителността и анонимността в зората на интернет.

 

 

Карикатурата на New York Times през 1993г., изобразяваща две кучета пред компютър

 

Въпреки че анонимността все още е гореща тема и е търсена в онлайн света, времената са се променили от тогава. С нарастването на онлайн банкирането, социалните медии, електронната търговия и партньорските услуги, пазенето на цифровата идентичност е решаваща съставка за успеха на всяка цифрова платформа, смятат от Tech Crunch.

 

Банкирането е една от областите, в които възможността за потвърждаване на самоличността ни по сигурен и съобразен начин е необходимо условие за достъп до основни услуги.

 

Освен достъп до дигитално банкиране, на повечето от нас също се налага да удостоверяват самоличността си за множество услуги на Google, Facebook, Blizzard и т.н, чрез различни средства, които съставляват взаимосвързана мрежа от взаимозависимости, които определят самоличността ви и потвърждават правото ви за достъп до конкретната услуга.

 

Двуфакторната идентификация или биометричната идентификация често разчитат на вашия мобилен телефон и когато решите да влезете във Facebook профила си, упълномощавате Facebook да ви представя онлайн. Въпреки че това често е удобно за лесен и бърз достъп до най-новото мобилно приложение, което искате да изпробвате, вие плащате цена, като позволявате на Facebook да споделя и продава не само вашите данни, но и вашата цифрова идентичност.

 

Вашата цифрова идентичност обаче включва много повече неща от вашите идентификационни данни за вход. Това е само удостоверяването, което ви свързва с цифровото ви аз. Вашата цифрова идентичност се състои от хиляди точки от данни, които съставят профил на това кой сте и какви са вашите предпочитания. Днес нашата дигитална идентичност е разпръсната по целия интернет – Facebook притежава нашата социална идентичност, търговците в интернет притежават нашите модели за пазаруване, кредитните агенции притежават нашата кредитоспособност, Google знае от какво се интересуваме още от зората на интернет, а нашата банка притежава нашата история на плащанията. В резултат на това всички ние сме анализирани подробно, за да могат компаниите да прогнозират бъдещото ни поведение и по този начин да си осигурят приходи от цифровите ни идентичности.

 

Проблемът е в това, че не само ни липсва собственост върху собствените ни данни, но и върху нашите фрагментирани цифрови идентичности, при което различни трети страни притежават битове и парчета от нашите данни и въпреки че това дава само част от цялата картината, крие много уязвимости.

 

Така например, измамниците вече започнаха да се възползват от това в страни, които нямат национален идентификатор, създавайки така наречените синтетични цифрови идентичности, като по този начин се подписват за цифрови услуги и кандидатстват за кредит.

 

Въпреки че първоначалното заявление за кредит се отхвърля, автоматично се създава кредитен файл и по този начин се създава „дигитална следа“ за несъществуващо лице. С приблизително 10 милиона нови файла за потребителски кредити, генерирани в САЩ всяка година, синтетичните идентичности са много трудни за откриване. С течение на времето тези синтетични идентичности ще могат да получават достъп до кредит, а банковите загуби, дължащи се на синтетичните измами, се оценяват на около 2 милиарда долара всяка година.

 

Blockchain често се описва като решението на всички наши нужди от дигитална идентичност, нещо, което привлече вниманието на Марк Зукърбърг, който адресира това, което той вижда като плюсовете и минусите на децентрализирания подход към цифровата идентичност.

 

С предстоящото стартиране на криптовалутата на Facebook, Libra, компанията има потенциал да укрепи допълнително позициите си на водещ доставчик на глобално решение за цифрова идентичност. Мнозина обаче сочат децентрализираната идентичност, свързана с Libra, като най-интересния аспект от плановете на Facebook. В пасаж, скрит в края на документацията, се казва: „Допълнителна цел на асоциацията е да разработи и популяризира отворен стандарт за идентичност. Вярваме, че децентрализираната и преносима цифрова идентичност е предпоставка за финансови постъпления и конкуренция.“

 

Консолидираната и проверена цифрова идентичност би била от полза както за потребителите, така и за доставчиците на цифрови услуги. Въпреки това, разрешаването на Facebook или на The Libra Association да бъдат пазители на нашата консолидирана цифрова идентичност е зловещо за бъдещето както за личния ни живот, така и за демокрацията.

 

От друга страна, оставянето на потребителите да пазят единствения ключ за достъп до своите цифрови идентичности е рецепта за бедствие. Представете си, че някой забрави паролата си. Няма бутон Forgot Password, няма на кого да се обадиш и да поискаш помощ.

 

Трудно е да се предвиди бъдеще на цифровата идентичност, без да се разчита на някакъв вид пазител на самоличността, който да поддържа проверена връзка между физическото и цифровото ви аз, да гарантира, че няма данните ви да се използват без съгласието ви, да следи за злонамерено поведение и да осигурява поддръжка на потребителя в случай на изгубен ключ. Това далеч не е лесно решение, но то трябва да разчита на доверие и трябва да даде на крайния потребител пълна собственост върху собствените му данни.

 

Прекалено много е заложено, когато става въпрос за нашите цифрови идентичности, за да сме неангажирани към случващото се. Без значение коя технология или назначен попечител използваме, за да разрешим това, нашата идентичност трябва да принадлежи на нас, а не на една корпорация или консорциум от корпорации, които се стремят да използват нашите данни за печалба.

 

Вижте 5 начина да проверите кой ви проследява онлайн