Софтуерът може да бъде разделен на две oсновни категории: платен и безплатен. В първата категория попадат програми разработени и предлагани от големите имена в света на софтуера, като например Microsoft и Adobe. Този софтуер е добре развит и подкрепян, но на цена, която често е доста висока. Във втората категория, безплатния софтуер, известен още като софтуер с отворен код включва голямо разнообразие от софтуер, който се предлага безплатно.

 

Някои от тези проекти с отворен код са добре развити, а върху тях работят цели екипи от програмисти - това е начинът, по който Linux и неговите различни варианти са разработени и поддържани от безброй доброволци. Не може да не споменем и Paint.net, безплатен редактор на изображения, който предлага много повече от Paint на Microsoft - балансиране на разширени функции с лесен за използване интерфейс.

 

Въпреки това, не всеки безплатен софтуер е толкова амбициозен и със сигурност не толкова успешен. Безплатният софтуер със сигурност е привлекателен вариант за студенти и учащи, които имат нужда да пестят пари. Друг въпрос обаче е дали безплатния софтуер трябва някога да се използва в корпоративна ситуация. Ето какво мислят по въпроса от Tech Radar.

Реклами

Рекламите правят парите в интернет и това не е изненада за никого. Когато обаче използваме софтуер, повечето от нас не искат да бъдат бомбардирани с реклами и изскачащи банери.

 

Някои безплатни програми се обръщат към рекламен модел, за да печелят пари. Те предлагат безплатна версия, която поддържа реклами, но също така предлагат и платена без реклами. Потребителите трябва да решат дали безплатния софтуер е за тях или предпочитат да платят няколко долара и да не са обезпокоявани от реклами.

Според специалистите, рекламите крадат от нашето време и намаляват производителността ни. 

Нередовни актуализации

Търговският софтуер се проектира и усъвършенства чрез непрекъснат процес на бета тестове и актуализации. Вземете за пример операционната система на Microsoft и помислете колко версии сте видели през годините и колко често се предлагат значителни ъпгрейди за Windows 10. Докато процесът не винаги е безпроблемен, има редовни актуализации, които са от съществено значение за потребителите. Тези актуализации трябва да се изтеглят във фонов режим и да се инсталират през нощта.

 

Сега сравнете начина на работа на Microsoft с безплатната операционна система Linux. Докато някои по-утвърдени дистрибуции на Linux, като Ubuntu, имат автоматични актуализации, по-малко популярните не се актуализират безпроблемно и изискват ръчно обновяване чрез командния ред, което изисква по-големи познания. Тоест за един новак този процес на обновяване е доста труден и поради тази причина пренебрегван.

Проблеми със съвместимостта

Друг проблем е, че не всеки безплатен софтуер ще предлага същата съвместимост като платените му еквиваленти. Например, в отговор на засилената конкуренция за офис софтуера на Microsoft, компанията промени подразбиращия се формат за съхраняване на Microsoft Word документ от  .DOC на .DOCX. Тъй като това беше преди повече от десетилетие, някои от най-популярните безплатни алтернативи на Microsoft Office, като LibreOffice и OpenOffice, впоследствие включиха новия файлов формат в техния софтуер за съвместимост с Word документи.

 

Не всички програми обаче. Например безплатната и лека програма за текстообработка AbiWord, отдавна предпочитана от писателите, не поддържа формата .DOCX, дори и в най-новата версия 3.0.2. Всъщност тя вече не поддържа дори операционната система Windows.

Проблеми със сигурността

Много разработчици включват съществуващ отворен код в нови приложения с намерението да спестят време и да намалят разходите си. Софтуерът с отворен код също така предлага предимството на бързото проследяване на проекта, тъй като кодът е наличен и може да бъде отворен, ако е необходимо, за разлика от собствения код, който се заключва и е нужна помощ от производителя за евентуални модификации.

Софтуерът с отворен код може да съдържа проблеми, включително уязвимости в сигурността. Coverity сканира програми с отворен код за проблеми, и в 750 милиона реда код от своята база данни е открил 1,1 милиона уязвимости, въпреки че повече от половината от тях вече са били засечени и коригирани скоро след това.

 

Вижте кога не трябва да се използва софтуер с отворен код