В света на цифровите изображения има два формата на изображения, които се открояват над всички останали: JPEG (или JPG) и PNG. На пръв поглед едно изображение, показано в двата формата, може да изглежда идентично, но ако погледнете достатъчно отблизо и обърнете по-голямо внимание на детайлите, ще откриете че има голяма разлика между двете изображения.
Освен това, всеки формат е предназначен да бъде използван по специфични начини, за да може да се възползваме максимално от техните силни и слаби страни.
За да ни помогнат да разберем по-добре разликите между JPEG и PNG, от Digital Trends са създали това ръководство. То ще ни запознае с това, кога да използваме единия и кога другия формат.
JPEG
JPEG е съкращение от Joint Photographic Experts Group. Форматът се превърна в стандарт в цифровата фотография и онлайн споделянето на изображения, поради внимателното балансиране на размера на файла и качеството на изображението.
Точното съотношение се различава в зависимост от използваната програма и настройки, но типичното JPEG изображение има съотношение на компресия 10: 1. Това означава, че ако започнете с 10 MB изображение и го експортирате като JPEG, трябва да завършите с изображение, което е около 1MB. Освен това, трябва да имате почти нулева забележима разлика в качеството, въпреки че това зависи от съдържанието на изображението.
За да се постигне това, JPEG разчита на дискретна косинусна трансформация (DCT). Този сложен алгоритъм за компресиране „преглежда“ цялото изображение, определя кои пиксели в изображението са подобни на тези около него и обединява пикселите в плочки (групи от пиксели, които имат еднаква стойност).
Този метод е изключително ефективен, но при него се губи информация, която не може да се върне. След запазването на JPEG изображенията се изгубват данни, които не могат да бъдат възстановени. Това е все едно да направите фотокопие на фотокопие, всеки път, когато отваряте и записвате JPEG файл, той ще изглежда малко по-зле от преди. Поради тази причина JPEG не се предлага като формат за архивиране на изображения, защото ако някога се налага да отворите файла и да го редактирате отново, това ще доведете до загуба на качество.
JPEG форматът трябва също така да се избягва при изображенията с текст или при такива с ярко очертани линии, тъй като дефинираните линии често се замъгляват. Както можете да видите на изображението по-долу, текстът и белия фон са много по-подробни в JPEG (вдясно) в сравнение с PNG (вляво).
Това означава, че има моменти, когато трябва да превърнете PDF файловете във формат JPEG. В тези случаи най-добре е да сте сигурни, че компресията е ниска и експортирате само веднъж, преди да споделите изображението за минимално въздействие върху качеството.
JPEG форматът поддържа RGB и CMYK цветни профили в 24 бита, но предлаганото от CMYK ни кара да искаме повече. Модерните принтери работят добре с RGB файловете, така че това не е огромен проблем. Но все пак, трябва да се придържаме към по-качествени формати за печат. 8-битовата скала на сивото също е опция, но съотношенията на компресия са много по-малко впечатляващи със сивата скала в сравнение с цветните изображения.
Плюсове – малък размер на файла, интегрирана EXIF поддръжка, широка поддръжка
Недостатъци – загуба при компресиране, не е добра опция за CMYK печат, няма поддръжка за прозрачност.
PNG
PNG е акроним за Portable Network Graphics. Това е формат без загуби, създаден като по-отворена алтернатива на Graphics Interchange Format (GIF). За разлика от JPEG, който се основава на DCT компресията, PNG използва LZW компресия – същата като при GIF и TIFF форматите. При него се откриват еднакви последователности от данни, които се съхраняват в речник (понякога наричан кодов указател), като им се присвояват ключове с размер по-малък от тази на последователностите. Най-голямото предимство на PNG спрямо JPEG е, че компресията е без загуба, което означава, че няма загуба на качество всеки път, когато се отвори и запази отново файла.
Една от отличителните черти на PNG е поддръжката за прозрачност. Както с цветовете, така и с изображенията в сивата скала, пикселите в PNG файловете могат да бъдат прозрачни. Това ви позволява да създавате изображения с наслагвания.
Що се отнася до фотографията, PNG може да изглежда като солидна алтернатива за съхранение на изображения без загуба, но истината е, че има много по-добри алтернативи, като Digital Negative (DNG) и TIFF. PNG не поддържа съхраняване на EXIF данни, които съхраняват информация като скорост на затвора, бленда и ISO от камерата, с която са заснети изображенията.
PNG е направен за мрежата и той доказа своята ефективност. JPEG може да е форматът на по-голямата част от изображенията, но PNG заема важна ниша, която JPEG не може да достигне ефективно.
Плюсове са, че няма загуба на компресия и притежава поддръжка на прозрачност. Освен това този формат е страхотен за текст и скрийншоти. Недостатъците са, че размерът на файла е по-голям от JPEG файловете, и че няма EXIF поддръжка.
Заключение
В крайна сметка нито един от двата формата не е по-добър от другия. Това кой от двата формата е по-подходящ, зависи от вашите нужди. Ако искате да споделите снимка в Instagram, Twitter и т.н., най-добре е да използвате JPEG. Той е по-малък по размер, оптимизиран за фотография, и е широко поддържан в почти всяка платформа и услуга, която можете да си представите.
Ако правите скрийншот, който възнамерявате да опишете или архивирате за по-късно използване, PNG ще отговаря по-добре на вашите нужди. Размерът на файла може да е по-голям от този на еквивалентен JPEG, но не е нужно да се притеснявате за това, нито пък за това че се губи качеството с всяко ново записване на файла. Повечето уеб графики, като лога, например, също е по-добре да са записани като PNG, тъй като те могат да използват прозрачни области.
Discussion about this post