Днес методите за общуване между хората се промениха много. Всички ние се възползваме от комуникационните технологии, но страхът от това, че някой може да прихване информацията ни без наше разрешение все по-често ни тревожи.

 

В продължение на много години криптирането бе нещо, което се избираше от компаниите само тогава, когато те имаха нужда от допълнителна сигурност за данните. Днес ако искаме да защитим информацията си, трябва и ние да използваме криптиране. Ето 4 неща, които трябва да знаем за криптирането, според Huffington Post.

 

1. Криптирането е най-лесния начин за защита на данните ни. В съвременния цифров свят, архивирането и криптирането трябва да се превърнат в жизненоважни навици за всички нас.

 

2. Криптирането е процес на промяна на даден файл или множество такива по начин, по който да е нечетим за останалите. Заключената информация може да бъде видяна само от този, който притежава ключът към нея.

 

3. Не всички видове криптиране са еднакви. Колкото по-добре е генериран криптиращия ключ, толкова по-надеждно е криптирането и толкова по-трудно е за хакерите да декриптират информацията ни. В наши дни методите за криптиране се развиват с бързи темпове и това се отразява на ключовете (криптиращ и декриптиращ). 

– Симетрично криптиране – използва се един таен ключ. Подателят и получателят имат един и същ ключ, който криптира и декриптира всички съобщения.

 

– Криптиране с публичен ключ – криптирането с публични ключове е асиметрична схема, която използва двойка ключове: публичен, който криптира информацията и частен ключ, който декриптира информацията. Публичният ключ е достъпен за всички, а частния се пази в тайна на сигурно място. Практически чрез изчисления не може да се отгатне частния ключ посредством публичния. Всеки, който има публичния ключ може да криптира информацията, но не може да я декриптира. Само този, който има съответния частен ключ може да я декриптира.

 

4. Pretty Good Privacy (PGP) е пример за криптиране от край до край. PGP е хибридна криптосистема. Когато криптираме текст с нея, той бива първо компресиран. Компресирането на информацията спестява време и дисково пространство по време на предаването на данни, но най-важното – засилва сигурността. Повечето техники за криптоанализ разработват начини за разбиване на повторения, намерени в шифъра.

След което PGP създава ключ за еднократно ползване (сесиен ключ), който е „one-time-only” секретен ключ. Този ключ е произволно число, генерирано чрез движенията на мишката или чрез натиснат клавиш от клавиатурата. Сесийният ключ работи с много бърз и сигурен алгоритъм за криптиране на „първичния текст”, в резултат на което имаме шифриран текст. След като информацията е криптирана, сесийният ключ се криптира с публичния ключ. Криптираният сесиен ключ се изпраща заедно с криптирания текст на получателя. Получателят използва частния си ключ, за да декриптира сесийния ключ, а сесийния, за да декриптира криптирания текст.

 

5. Ключовете в основата си са много, много големи числа. Размерът на ключовете се измерва в битове, като колкото по-голям е ключът, толкова по-защитена е информацията. Всички съвременни браузъри използват поддържат криптиране на документите, но стандартната дължина на ключа е изключително малка 40 бита. Ето защо декриптирането на ключа е лесно и в повечето случаи се налага използването на допълнителни компоненти за криптиране.

 

Вижте три полезни програми за криптиране на разговори