Когато говорим за бъдещето на дисплеите при мобилните устройства, по-голямата част от фокуса е върху прехода към OLED, появата на дизайн без странична рамка и появата на модели с гъвкави дисплеи.
Съществува обаче и по-малко обсъждана тенденция: дисплеи с дори по-високи честоти на опресняване, променливи честоти на опресняване и поддръжка за високо динамично съдържание.
Разбира се, тазгодишните Galaxy S8 и LG G6 вече поддържат някои HDR формати, а 60Hz екраните са гладки за UI анимации, игри и възпроизвеждане на видеоклипове с висока честота. Видяхме обаче и други смартфони, които стигат по-далеч, например Sharp Aquos R. Смартфонът стъпва на Snapdragon 835 чипа и може да се похвали с възможности за показване на 120Hz, има екран с QHD резолюция и HDR10 поддръжка.
От Android Authority подхващат темата за дисплеи с високи честоти на опресняване, защото Apple представи своя най-нов iPad Pro с 120Hz „ProMotion“ дисплей. Компанията се похвали, че 120Hz дисплеят ще даде възможност за по-лека реакция при мащабиране на изображения или превъртане на текст.
Освен това, дисплеите с по-високи честоти на опресняване са много по-добри за игри и гледане на видео, тъй като движението изглежда по-плавно. Големият въпрос е, дали този скок има голям смисъл в сферата на смартфоните?
Разбира се, скокът от 60Hz до 120Hz няма да осигури някаква голяма разлика, когато затваряте или отваряте приложения или в потребителския интерфейс. 17ms латентност е достатъчно добра за това, а и някои приложения не се изпълняват с последователни 60fps така или иначе. По-бързото опресняване обаче е потенциално по-добро, а когато става въпрос за бъдещето, при което ще използваме масово приложения за виртуална и добавена реалност, преминаването към по-бързи честоти на опресняване ще има много по-забележими предимства.
Заслужава си да се отбележи, че от известно време някои от процесорите задвижващи Android устройствата поддържат честоти на кадрите от 120Hz. Така че няма да трябва да чакаме нови нововъведения в SoC, за да се превърне тази технология в реалност. Повечето устройства обаче са заключени на честота на опресняване от 60 Hz в софтуера, за да се осигури последователна производителност и да се избегне разкъсване на екрана, дори ако дисплеят има много по-високи скорости.
Затова на по-новите чипсети виждаме и въвеждането на адаптивни технологии за опресняване, които съответстват на точния GPU изход с честотата на опресняване на дисплея.
Това елиминира разкъсването на екрана и също така означава, че екраните могат да се опресняват по-бавно, като по този начин се пести енергия, когато се гледат видеоклипове с по-ниска честота на кадрите или работят по-малко интензивни приложения.
Такива технологии са Nvidia G-Sync и DisplayPort Adaptive-Sync. Qualcomm в Snapdragon 835 представи своя собствена версия, наречена Q-Sync, която работи на същия принцип.
Както споменахме, голяма част от този тласък се задвижва от изискванията на приложенията за виртуална реалност.
По-бързите скорости на опресняване могат да помогнат в битката за по-ниска латентност. Това важи в случаите на по-бърз хардуер, при който има по-малко разкъсване на екрана, което пък ще помогне за предотвратяване на гаденето на зрителя и ще доведе до цялостно по-добро преживяване.
По-високата честота на опресняване обаче не е лек за всичко при постигането на по-приятно VR изживяване. В края на краищата, устройството трябва да е в състояние да предава високата честота на кадрите последователно и да обработва информацията максимално бързо.
Ограничените мощности, прегряването на устройствата и ограничените бюджети на потребителите които си купуват смартфоните, са пречки за които производителите все още трябва да търсят решения. Но това не означава, че VR и AR преживявания не могат да се възползват и от по-плавните скорости на кадрите.
Решението са променливите скорости на опресняване, които технологиите G-Sync и FreeSync осигуряват. Мониторът и графичният процесор си кореспондират помежду си и честотата на опресняване непрекъснато варира, за да могат изображенията да си съвпаднат. Това елиминира засичанията и накъсванията, предоставяйки една много по-добра картина, когато играете игри.
Освен това адаптивните скорости на опресняване могат да ви помогнат да спестите енергия, когато се показват статични изображения или видеоклипове с ниска честота на кадрите, като същевременно се позволяват по-висок върхов изход на способни устройства.
В заключение може да се каже, че дали 90Hz, 120Hz или дори по-високи ставки ще станат стандарт за смартфоните, вероятно ще зависи от успеха или неуспеха на VR технологиите.
Вижте какво трябва да знаем за прегарянето при AMOLED дисплеите
Discussion about this post