Вход

Ако нямате регистрация може да се регистрирате от тук

Регистрация

Въведи кода
7 резултата за програмист
любопитно
Програмист инсталира Windows 10 на калкулатор
Програмист инсталира Windows 10 на калкулатор
За целта той използвал HP Prime Graphing Calculator и Windows 10 IoT Core, който е предназначен за "интернет на нещата". Идеята е, че тази версия на операционната система на Microsoft е с по-лек интерфейс, но посволяващ инсталиране на приложения. Във видео се вижда стартирането на операционната система и влизането е Windows Boot Manager.  
лайфстайл
Какво трябва да може един програмист за да е успешен
Какво трябва да може един програмист за да е успешен
Способността да се пише умело програмен код продължава да е едно от най-търсените и високо платени умения, които човек може да има.
прогамиране
Кой език за програмиране си струва да се научи
Кой език за програмиране си струва да се научи
Tвърдението, че най-ценните умения по програмиране са онези, които са най-редки е подвеждащо.
Web
GitHub
GitHub
любопитно
Ада Лъвлейс – първият компютърен програмист, който промени света
Ада Лъвлейс – първият компютърен програмист, който промени света
Авторът на първата компютърна програма е Аугуста Ада Кинг, графиня на Лъвлейс, а програмата е част от една академична статия, публикувана през 1840 година.   Въпреки че Ада се е подвизавала като писател и математик, тя е по-известен с приноса си към света на компютрите. Всеки път когато пазарувате онлайн или използвате смартфон, вие сте задължени в известна степен на тази жена. Коя е Ада Лъвлейс?   Аугуста Ада Кинг, известна като Ада Лъвлейс, е родена в семейство на английски аристократи през 1815 година в Лондон. Нейният баща е знаменитият поет-романтик, лорд Джордж Байрон, а майка ѝ е лейди Ан Изабела Байрон – високо образована и благочестива религиозна жена, която получила добро  образование по литература, математика, науки и философия.   Един месец след раждането й, родителите на Ада се развеждат и Лорд Байрон напуска Англия, оставяйки отглеждането на Ада на нейните майка и баба. Тъй като лейди Ан Байрон е била станала доста недоверчива към ползата от изкуствата в резултат на отношенията си с Лорд Байрон, тя насочила Ада в изучаване на точни науки и математика.   В резултат на майчните желания и потекло, Ада е била обучавана от някои от най-великите умове на епохата, а през юни 1833 година, когато е вече на 18 години, тя се запознава и с Чарлз Бабидж — човекът, който често е наричан „бащата на компютъра“.   Първоначално с думата „компютър“ не са назовавали машината, а по-скоро човек. Ако някой човек е бил „компютър“, това означавало, че работата му била да прави изчисления. И тъй като няма безгрешни хора, в работата на „компютрите“ често имало грешки.   Бабидж не искал да се примири с тези грешки и решил да създаде машина, която да бъде в състояние да изпълнява нужните изчисления по систематичен, точен и автоматизиран начин. Вдъхновен от идеята си, той решил да конструира машина, която да позволява на потребителите да въвеждат дадени параметри и машината да връща направените изчисления, което означава, че на чисто концептуално ниво, това е решение за машина, която да работи точно по начина, по който работят компютърните програми днес.   Бабидж получил значително правителственото дарение за работата си и въпреки че не успял да създаде работещ модел, Ада била очарована от неговия прототип на машината. Тя започнала да гостува на Бабидж винаги когато имала възможност и по този начин между тях се изградили тесни работни отношения, още повече че Бабидж бил силно впечатлен от нейните математически и аналитични умения.   Скоро двамата започват съвместна работа по нов, още по-амбициозен проект, въпреки неуспеха на първия. Този нов проект почивал на идеята, че изчислителната машина трябва да позволява на програмиста да пише програмен код. Така се стигнало до създаденият за новата машина на Бабидж алгоритмичен процесор, който днес е в основата на модерните процесори за извършване на основни алгометрични и побитови операции.   Всичко това привлякло вниманието на тогавашните академични среди и университетите започнали да канят Бабидж да изнася лекции. След една такава лекция през 1840 година в университета в Торино, италианският математик Луиджи Федерико Менабреа, който присъствал, решил да напише кратка статия за онова, което чул. По-късно Менабреа помолил Ада Лъвлейс да преведе статията му на английски език, тъй като Ада притежавала почти енциклопедични познания за машината на Бабидж, а и била приятелка с него.   Работата по този „превод“ обаче продължил поне една година и в крайния си вариант статията била поне три пъти по-дълга от оригинала, тъй като Ада я разширила с редица алгоритмични проекти.   Един от тях бил алгоритъм за изчислване числото на Бернули. Именно този алгоритъм днес е признат за първата публикувана някога компютърна програма, а нейният създател – Ада Лъвлейс – била наречена първият компютърен програмист в историята.   По този начин, въпреки че умира през 1852 година едва на 36 години, личността на Ада изиграва важна роля в развитието на компютърните науки.   Вижте най-великите изобретения в технологичния свят  
лайфстайл
Три неща, които програмистите издават на колегите си, а не трябва
Три неща, които програмистите издават на колегите си, а не трябва
Комуникация с хора е хубаво нещо, но тя има и своите недостатъци и ако не знаете как да сте мъдри в разговор можете да пострадате.
наай-полезните навици
5 полезни навика, които можем да научим от програмистите
5 полезни навика, които можем да научим от програмистите
Най-полезните навици, които можете да придобиете от програмирането.